на разходка из гората

Смрачава се, а аз съм заобиколен от клоните на мъртви дървета, чиято живителна сила е била изсмукана до последната капчица, от ширещoто се наоколо блатище. Десетки километри във всяка една от четирите посоки на света - блато, и само блато, и тука таме някой островче с твърда, но несигурна почва. Една погрешна стъпка и съм завлечен във дълбините на майката земя. Но, не днес! По това време се появява и отвратително гъста, и тежка мъгла, принуждаваща те да дишаш тежко, или по-скоро караща те да си въобразяваш, че не ти достига такъв, пораждайки илюзорнaта нужда, да се бориш за всяка една глътка от безценния елексир. Неопитните и глупаците стават лесни жертви, именно заради собствените си страхове, това не е място за разходки, доказвайки какъв "герой" си, не е мястото на което би решил да се облекчиш, след като си прекалил с алкохола в кръчмата. Защото, точно в този така приятен и отпускащ момент - когата адреналина от притеснението/облекчението е достигнал връхната си точка, превръщайки се в удоволствие, а заблудената ти, и аватнюристична натура си мисли - "мога да постигна всичко", и същевременно подскача при всеки шум от раздвижен храст, или малка животинка притичала наблизо - неусетно ще бъдеш завлечен от "Удавниците"(Drowners), превръщайки се в един от тях.

Малки досадни гадинки. Не стига че се намирам в тази отвратителна земя, а те, като че ли нямат край. Добре че, не са особенно предизвикателни опоненти - дори дозина от тях. Среброто не им понася, както на всяка свръх естествена твар родена в Темерия и околните кралства. А аз, притежавам инструмента с който гарантирано мога да приключа мъките има бързо, но не и безболезнено - 1.10м. - 1.20м. сребърен меч, със метална основа, позволяващ ми благодарение на малката дължина и лекотата на среброто значителна подвижност, и грация на движението, с която да посичам поредното гротескно изчадие.

Кой съм аз? О, простете невежеството ми, аз съм Вещер - по-познат като Гералт от Ривия, а някой дори ме наричат и Белия Вълк. - "Защо", ще попитате - предполагам, че не е само заради "благият" нрав, и дългата спластена, млечно бяла коса.
Вещерите, макар и на изчезване, сме - генетично подобрени(по-здрави, по-силни, по-бързи), безчувствени хомо сапиенси, с устойчивост към почти всяка зараза и отрова, не oстаряваме, а зрението ни е усъвършенствано, позволявайки ни да виждаме дори в пълен мрак(или поне така разправят) - създадени с едничка цел - да изтребим де що има чудовища от всякакво естество из света. За подходящата сума от орени разбира се. Но, със всяка сила, върви и проклятие, в нашият случай, невъзможността да се възпроизвеждаме, или иначе казано стерилни сме.

Каер Морхен(или Саер а'Муирхен на езика на Древните) - нашият дом. Планинска крепост - някога величествена, сега обитавана от малцина оцелели мои братя, след тежка битка в която голямата част от тях загиват. Защото сме различни, а съвременния свят ненавижда различните - расова дискриминация, питайте елфите, или джуджетата, всъщност всяко същество имащо разум, което не е човек. А ние се опитваме да ги избавим от "злото" прокрадващо се в тъмнината, забелило искрящи зъбци в очакване на предстоящия пир - човешко месце... само че, кое е истинското зло.
За съжаление, аз нямам спомени за събитията случили се в миналото, живота ми предостави "светлата" възможност да започна отначало, необременен от стари разбирания и спомени. Трябваше да си изградя нова личност, за да бъда някой, нещо, отново.
И въпреки амнезията породена от неизвестни(все още) за мен причини, не съм забравил как да си върша работата, тя се е превърнала в инстинкт, нещо за което нямам нужда от знания, за да го свърша, а корменето на чудовища е моята специалност.
Но аз се отвлякох, в момента се намирам, сред отвратителните блата, югозападно от Визима - столица на Темерия, и се подготвям за настъпващата нощ. Тъмно е, и влажно, мъх покрива вякакъв вид вирееща растителност наоколо, което допълнително затруднява начинанието да различа и без това редките билки от които имам нужда за проклетата отвара. А, ето я - листа от "Дивият Магданоз"(Fool's Parsley), две три ще ми свършат работа, ценни са, защото съдържат доминантна съставка Рубедо(Rubedo), а съм намислил да забъркам отвара именно с нея. Хм.. остана да си намеря подходящо местенце. Това строполено дърво и дънерът му ще са идеални за целта, сега да метна одраната кожа от прясно разпорения вълк, тормозещ ме преди час, и да наклядя огън. По-дяволите, свършил ми е кремъка, добре че, вещерите имаме и по-някой друга магическа способност - Игни(Igni) ще свърши работата. Всичко е готово. Сега пък заръмя и дъждец, можеше ли да стане по-отвратително, поне комарите едри колкото пръстите ми ще се разкарат за малко, а вълчата кожа ще ме пази от недружелюбното време.

Та, докъде бях стигнал... а да, Каер Морхен, събудих се там, преди няколко седмици, незнаейки нищо за себе си, и всички насъбрани около моя милост. Оттогава събитията за мен се развиват доста бързо, и все още ми е трудно да вляза в ритъм. Убежището ни беше нападнато от група, наричаща себи си Сламандра, предвождана от могъщ магьосник - Азад, и спътникът му - Професора, известен престъпник и убиец. Двамата успяха да откраднат тайните ни, а ние не успяхме да направим нищо, бяха се подготвили изненадващо добре, и избрали точния момент. При съприкосновението, загина младо момче, на което тепърва му предстоеше да премине "Изпитанието на Тревата", за да стана пълноправен член - Вещер.
Всеки един от нас го е минавал. Жалко за хлапака, допадаше ми.
След нещастните събития, аз и новопознатите(макар че с магьосницата се попознахме и по-отблизо, палавница с палавница) се разделихме, и всеки се запъти в различна посока от света, за да открием Саламандра, и да ги накраме да си платят за стореното.
Тогава за първи път останах сам - и макар славата ми, да ме предхождаше където и да се появявах, си нямах и понятие какво ме очакваше...
Слънцето най-накрая се скри, и проклетия дъжд спря аз реших да се прибирам в къщи.[center]