Индекс
Магията като окултен Път е да се достигне съвършенството, но доколкото това едва ли е възможно в рамките на едно прераждане, то постепенното усъвършенстване на човека в редица последователни инкарнации е съвсем реална задача.
Магията се дели на два основни раздела: теоретична и практическа. Теоритичната магия се занимава с общата теория на магическите операции. Практическата магия представлява изкуството да се въздейства чрез волята върху еволюционните процеси на живите природни сили. Теоретичната магия дава основата на Практическата магия, която от своя страна се занимава с реализацията на магическите принципи на практика.
Произходът на названието Магия идва от гръцките думи Магос (Магьосник) и Магейа (Магия), които от своя страна произлизат от по-древните персийски изрази Мог, Мег и Маг, означаващи “Жрец”, “Мъдрец” и “Великолепен”. От същия корен произлиза и халдейската дума Махдим (Върховна мъдрост; Свещена философия). Самата етимология на понятието указва връзката на Магията с езотеричната наука на философите и мъдреците от Изтока — Индия, Персия, Халдея, Сирия и Египет. Владеещите изкуството на Магията в онзи период от зората на човешката култура, се наричали Маги (букв. Мъдреци).
От незапомнени времена в Близкия и Далечния Изток висшето познание на законите на природата било считано за магическо умение, чиято същност до голяма степен се асоциирала както с точните науки — астрономия, математика, геометрия, химия, физика, така и с хуманитерните дисциплини - философията, теологията и религията. Носителите на това знание, пазено в дълбока тайна, били жреците Маги, наричани още Посветени. Поради това един от най-популярните изследователи на теорията и практиката на Магията я определя като “традиционна наука за тайните на Природата, създадена от Магите”.
Съществуват няколко взаимносвързани и взаимозаменяеми понятия, близки по съдържание до термина Магия и често използвани вместо него — езотерична наука, окултно знание, трансцендентална философия и др.
Магията може да се разглежда и като трансформация (в смисъл на физическо, ментално и духовно преобразяване) постигната по окултен път. Идеята за трансформацията идва от осъзнаването, че не е необходимо безпрекословно да се подчиняваме на околната заобикаляща ни действителност, проявена чрез Светът на формите. Светът на формите е подчинен на Духовния свят, част от който е и нашият собствен Дух. Духовният свят, от своя страна, се подчинява на Каузалния (причинния) свят, а над него стои Божественият свят. Ако ние действаме в хармония с Космическите сили, ставаме способни да извършим различни (магически) трансформации. Преди да преобразим външния свят обаче, трябва да преобразим вътрешно първо себе си.
Под окултна трансформация се подразбира промяна в молекулярния (и атомния) строеж на телата чрез окултни методи и средства. Светът на формите е пластичен и може да се моделира според волята на Мага, действаща в съответствие с природните закони. Магията работи и в двата свята — Света на формите и Невидимия свят. За да внесем обаче промени в Света на формите, ние трябва да приемем, че Невидимият свят е също така реален и подлежи на промени. За съжаление нашата материалистична култура дотолкова се е увлякла да утвърждава физическия Свят на формите, че ние често забрявяме, че освен него има и друг — невидим свят, Свят на първопричините.
Някои са склонни да допуснат все пак съществуването на Невидим свят, но не притежават знанието и умението да се свържат с него. Именно технологията за манипулиране на Невидимия свят е предмет на Изкуството на магията. Съгласно окултните разбирания Невидимият свят ни се разкрива такъв, какъвто ние го възприемаме и определяме. Същото впрочем важи и за Света на формите. Ако сме сигурни, че той подлежи на промяна, ние можем да го променим.
Нашите идеи обикновено първо се проявяват на подсъзнателно ниво (тоест в Невидимия свят). Когато ги осъзнаем и реализираме, те стават част от Света на формите. Така че съществува една определена и закономерна причинно-следствена връзка, явяваща се опора на магическата практика. Зад всяка форма от физическия свят стои определена идея от Причинния свят. Ако променим идеята, ние ще променим и съответстващата ѝ форма.
Именно затова от древността до наши дни Магията е представлявала интерес, както за хората на политиката, изкуството и науката, така и за обикновения човек. Тя била обект на изследване и анализ от страна на историци, антрополози, социолози, медици, психолози и други представители на академичната наука. Към някои нейни страни проявявали интерес и специалисти от областта на точните науки — математици, физици и химици. Сред широките народни маси Магията била обект на изучаване и практикуване от шамани, гадатели, народни лечители, енерготерапевти, майстори по бойни изкуства и др. Тук говорим за онази точка, в която Наука и Магия неизбежно се преплитат. От тази гледна точка Магията може да се определи като наука за непознатото, която приема фактите, без да ги обяснява докрай; официалната наука пък обяснява фактите, без да ги използва докрай.
Както религията, така и Магията в дълбоката си същност представляват израз на стремежа на човешкия дух към изява в най-високите области на битието и съзнанието. В Стария свят до много голяма степен религията чрез своите корени, произход и вътрешно съдържание внаги е била в тясна връзка с теорията и практиката на т.нар. Висша магия. Съществува обаче една основна и много важна разлика между религията и Магията. Докато религията следва пътя на извисяване от материята към високите сфери на духа и към Бога, то Магията се стреми да “приземи” и да материализира Божествената искра, като изтегли духовната еманация надолу към материалния свят.
Магията е възникнала като израз на дълбоката вътрешна връзка между Микро- и Макрокосмоса, между Човека и Универсума. Тайните на магическата наука се основават на контакта между подсъзнанието и околната среда, осъществяван посредством волята, която контролира мистичната енергия, наречена от древните гърци Пневма, от римляните — Ефир, от индийците — Прана, от китайците — Чи (Ци), от японците — Ки. В Магията този медиатор също носел различни названия — Етер, Астрална светлина и др.
Жреците-Маги в древността използвали магически техники, за да проникнат в дълбоките нива на подсъзнанието, предизвиквайки по този начин промени в съзнанието и в материалния свят. Връзката между подсъзнание и материя се осъществявала посредством енергетизираната воля на Мага. Магът, прилагайки определени окултни методи, се стремял да осъществи мост (връзка) между собственото си съзнание и колективното подсъзнание, което му давало достъп до енергийно-информационната сфера на други хора. На тези нива било възможно също и създаването на контактни точки между човешкото съзнание и енергийните полета на животни, растения и минерали.
Предназначението на Магията като свещена наука било да създаде в човека способност за максимално развитие на психофизическия потенциал, с цел установяване на пълен самоконтрол и контрол върху заобикалящия го свят.
В зависимост от предназначението си и целите, за които се използва, Магията се дели на три основни категории:
— Бяла магия
— Черна магия
— Сива магия
Според средствата, с които си служи, Магията бива два типа:
— Висша магия (Магическо изкуство; Магическа наука)
— Нисша магия (Магическо умение)
Бялата магия е науката и изкуството, чието използване е подчинено на добри, благородни цели.
Черната магия е науката и изкуството за постигането чрез магически средства на низки, зловредни цели.
Сивата магия е науката и изкуството за постигане на определено лични цели, насочени към задоволяване на персонални желания и потребности в материалния свят. Тя представлява междинен вариант на Черната и Бялата магия.
Нисшата (или практическата) магия се нарича още и Магическо умение. Тя представлява сравнително широко разпространена фолклорна магическа практика, насочена към постигането на утилитарни цели. Възникнала е в миналото, главно сред селските жители, занимаващи се с тежък физически труд и обитаващи ниските земи в подножието на феодалните замъци, които били разположени предимно на по-високи хълмове
Магията се дели на два основни раздела: теоретична и практическа. Теоритичната магия се занимава с общата теория на магическите операции. Практическата магия представлява изкуството да се въздейства чрез волята върху еволюционните процеси на живите природни сили. Теоретичната магия дава основата на Практическата магия, която от своя страна се занимава с реализацията на магическите принципи на практика.
Произходът на названието Магия идва от гръцките думи Магос (Магьосник) и Магейа (Магия), които от своя страна произлизат от по-древните персийски изрази Мог, Мег и Маг, означаващи “Жрец”, “Мъдрец” и “Великолепен”. От същия корен произлиза и халдейската дума Махдим (Върховна мъдрост; Свещена философия). Самата етимология на понятието указва връзката на Магията с езотеричната наука на философите и мъдреците от Изтока — Индия, Персия, Халдея, Сирия и Египет. Владеещите изкуството на Магията в онзи период от зората на човешката култура, се наричали Маги (букв. Мъдреци).
От незапомнени времена в Близкия и Далечния Изток висшето познание на законите на природата било считано за магическо умение, чиято същност до голяма степен се асоциирала както с точните науки — астрономия, математика, геометрия, химия, физика, така и с хуманитерните дисциплини - философията, теологията и религията. Носителите на това знание, пазено в дълбока тайна, били жреците Маги, наричани още Посветени. Поради това един от най-популярните изследователи на теорията и практиката на Магията я определя като “традиционна наука за тайните на Природата, създадена от Магите”.
Съществуват няколко взаимносвързани и взаимозаменяеми понятия, близки по съдържание до термина Магия и често използвани вместо него — езотерична наука, окултно знание, трансцендентална философия и др.
Магията може да се разглежда и като трансформация (в смисъл на физическо, ментално и духовно преобразяване) постигната по окултен път. Идеята за трансформацията идва от осъзнаването, че не е необходимо безпрекословно да се подчиняваме на околната заобикаляща ни действителност, проявена чрез Светът на формите. Светът на формите е подчинен на Духовния свят, част от който е и нашият собствен Дух. Духовният свят, от своя страна, се подчинява на Каузалния (причинния) свят, а над него стои Божественият свят. Ако ние действаме в хармония с Космическите сили, ставаме способни да извършим различни (магически) трансформации. Преди да преобразим външния свят обаче, трябва да преобразим вътрешно първо себе си.
Под окултна трансформация се подразбира промяна в молекулярния (и атомния) строеж на телата чрез окултни методи и средства. Светът на формите е пластичен и може да се моделира според волята на Мага, действаща в съответствие с природните закони. Магията работи и в двата свята — Света на формите и Невидимия свят. За да внесем обаче промени в Света на формите, ние трябва да приемем, че Невидимият свят е също така реален и подлежи на промени. За съжаление нашата материалистична култура дотолкова се е увлякла да утвърждава физическия Свят на формите, че ние често забрявяме, че освен него има и друг — невидим свят, Свят на първопричините.
Някои са склонни да допуснат все пак съществуването на Невидим свят, но не притежават знанието и умението да се свържат с него. Именно технологията за манипулиране на Невидимия свят е предмет на Изкуството на магията. Съгласно окултните разбирания Невидимият свят ни се разкрива такъв, какъвто ние го възприемаме и определяме. Същото впрочем важи и за Света на формите. Ако сме сигурни, че той подлежи на промяна, ние можем да го променим.
Нашите идеи обикновено първо се проявяват на подсъзнателно ниво (тоест в Невидимия свят). Когато ги осъзнаем и реализираме, те стават част от Света на формите. Така че съществува една определена и закономерна причинно-следствена връзка, явяваща се опора на магическата практика. Зад всяка форма от физическия свят стои определена идея от Причинния свят. Ако променим идеята, ние ще променим и съответстващата ѝ форма.
Именно затова от древността до наши дни Магията е представлявала интерес, както за хората на политиката, изкуството и науката, така и за обикновения човек. Тя била обект на изследване и анализ от страна на историци, антрополози, социолози, медици, психолози и други представители на академичната наука. Към някои нейни страни проявявали интерес и специалисти от областта на точните науки — математици, физици и химици. Сред широките народни маси Магията била обект на изучаване и практикуване от шамани, гадатели, народни лечители, енерготерапевти, майстори по бойни изкуства и др. Тук говорим за онази точка, в която Наука и Магия неизбежно се преплитат. От тази гледна точка Магията може да се определи като наука за непознатото, която приема фактите, без да ги обяснява докрай; официалната наука пък обяснява фактите, без да ги използва докрай.
Както религията, така и Магията в дълбоката си същност представляват израз на стремежа на човешкия дух към изява в най-високите области на битието и съзнанието. В Стария свят до много голяма степен религията чрез своите корени, произход и вътрешно съдържание внаги е била в тясна връзка с теорията и практиката на т.нар. Висша магия. Съществува обаче една основна и много важна разлика между религията и Магията. Докато религията следва пътя на извисяване от материята към високите сфери на духа и към Бога, то Магията се стреми да “приземи” и да материализира Божествената искра, като изтегли духовната еманация надолу към материалния свят.
Магията е възникнала като израз на дълбоката вътрешна връзка между Микро- и Макрокосмоса, между Човека и Универсума. Тайните на магическата наука се основават на контакта между подсъзнанието и околната среда, осъществяван посредством волята, която контролира мистичната енергия, наречена от древните гърци Пневма, от римляните — Ефир, от индийците — Прана, от китайците — Чи (Ци), от японците — Ки. В Магията този медиатор също носел различни названия — Етер, Астрална светлина и др.
Жреците-Маги в древността използвали магически техники, за да проникнат в дълбоките нива на подсъзнанието, предизвиквайки по този начин промени в съзнанието и в материалния свят. Връзката между подсъзнание и материя се осъществявала посредством енергетизираната воля на Мага. Магът, прилагайки определени окултни методи, се стремял да осъществи мост (връзка) между собственото си съзнание и колективното подсъзнание, което му давало достъп до енергийно-информационната сфера на други хора. На тези нива било възможно също и създаването на контактни точки между човешкото съзнание и енергийните полета на животни, растения и минерали.
Предназначението на Магията като свещена наука било да създаде в човека способност за максимално развитие на психофизическия потенциал, с цел установяване на пълен самоконтрол и контрол върху заобикалящия го свят.
В зависимост от предназначението си и целите, за които се използва, Магията се дели на три основни категории:
— Бяла магия
— Черна магия
— Сива магия
Според средствата, с които си служи, Магията бива два типа:
— Висша магия (Магическо изкуство; Магическа наука)
— Нисша магия (Магическо умение)
Бялата магия е науката и изкуството, чието използване е подчинено на добри, благородни цели.
Черната магия е науката и изкуството за постигането чрез магически средства на низки, зловредни цели.
Сивата магия е науката и изкуството за постигане на определено лични цели, насочени към задоволяване на персонални желания и потребности в материалния свят. Тя представлява междинен вариант на Черната и Бялата магия.
Нисшата (или практическата) магия се нарича още и Магическо умение. Тя представлява сравнително широко разпространена фолклорна магическа практика, насочена към постигането на утилитарни цели. Възникнала е в миналото, главно сред селските жители, занимаващи се с тежък физически труд и обитаващи ниските земи в подножието на феодалните замъци, които били разположени предимно на по-високи хълмове
